Да се тревожим какво мислят за нас другите е съвсем нормално. Учени

Да се тревожим какво мислят за нас другите е напълно обикновено. Учени са открили да вземем за пример, че мозъчните центрове за самовъзнаграждаване на хората се задействат, когато те схванат, че някой харесва музикалния им усет.

Мнението на близките е нещо хубаво, само че се трансформира в проблем, когато човек е високомерен от паники за репутацията си. Например, като е взел решение какво да облече, с кого да дружи, каква кариера да следва; когато се притеснява, че ще наподобява малоумен. 

За жал, навикът да се тормозим по какъв начин изглеждаме в очите на другите е сложен за превъзмогване. Тук става дума за известна доза автоматичност. В тази връзка американският сайт Quora сложи към потребителите си въпрос " Как мога да спра да се безпокоя какво мислят другите? ". В отговорите се обрисуват разнообразни и ефикасни техники, изпитани и потвърдили се като положителни, които потребителите споделят. Те могат да бъдат потребни на всички, които в действителност не желаят да се тормозят толкоз доста какво мислят за тях близките, само че им е мъчно да спрат да го вършат. 

Как е допустимо да го сторим? Например по този начин: 

Спомнете си, че хората в действителност не са чак толкоз заинтригувани от вас . Те в най-общ проект не се интригуват толкоз какви сме и какво вършим, колкото на нас ни наподобява. Американски психолози назовават склонността да надценяваме до каква степен другите ни обръщат внимание " резултатът спотлайт ". 

Разкажете си друга история . Никой действително не може да ви накара да се чувствате по избран метод - всичко се окончава до това по какъв начин ние самите интерпретираме събитията и държанието на другите. Ако паднете и хората се смят, пробвайте да си кажете, че сте съумели да ги развеселите, вместо да се разтревожите, че ви се подиграват и да се породят отрицателни мисли от това. 

Знайте, че е обикновено да ви пука какво мислят за вас другите . Ключът е да не позволявате на тази паника да ви превземе и надвие. 

Опитайте се да накарате другите да се почувстват по-комфортно . Всички в действителност се оправяме много зле в това да се слагаме на мястото на близките - ние в действителност най-често не знаем каква е тяхната вътрешна борба, с какво се бори индивидът пред нас и по какъв начин той живее. А дейностите му и реакциите към нас, въпреки да наподобяват персонални, постоянно може да са породени от други фактори, които нямат нищо общо с нас самите и са в непознатия живот.

Фокусирайте се върху управление на личните си мисли, не тези на другите. Умствено мощните хора насочват мислите си към това, което могат да управляват, а не към това, което не могат, измежду което е и интерпретацията за събитията и действителността на останалите. Щом измененията фокуса си ще видите, че незабавно ще се почувствате по-щастливи и по-малко уплашени. 

Не се опитвайте да угодите на всички . Хората постоянно ще ви съдят, каквото и да става. Глупаво е да се опитваме да се харесаме на всички. 

Срещайте се с повече на брой хора . Всеки човек има друго, неповторимо мнение. Някой може да не ви харесва, само че различен може да ви откри за изключителни, надарени, съвършен другар.